Нахълта вятърът в амфитеатъра
като в час по творческо виене.
На сцената долу се вихреше самотата,

Тази вечер всички слонове
бяха напуснали стъкларските магазини
и трополяха по тротоарите без всякакви обяснения...

Полегнал на лакът
върху пряспата на януари
Залеза блести с доволна усмивка…

 
Това, което рисувам със пръсти по твоята кожа
е… късче любов…

Искаш ли да си купим
десния ъгъл от тъгата на есента?
Картината е недовършена още,