Никой не знае и не помни имената на фаропазачите,
тъй както не се помнят тези -
на оцелелите и непотънали кораби...

За шал е времето и за усмивки -
предколедни такива - или пък
за работен ден.

Целувам белезите ти от стари любови,
зараснали невярно...
А ти...

Всяка вечер изкачвам задъхано
стъпалата
до ръба на твоята задъхана обич...

Ръцете ме болят от стискане на самотата…
И… как ще те прегърна, ако дойдеш?...
От грижите за делника – душата ми –