Никой не знае и не помни имената на фаропазачите,
тъй както не се помнят тези -
на оцелелите и непотънали кораби...
Дори моряшките тениски на прибоите за тях не разказват...
Но ги има - необходими и невидими като котвите...
Те са фон на мечтите, поникнали в делника,
както хоризонтът е естествен завършек на всичко.
На уюта бездомен, на ласките непотърсени и ехото незаглъхващо по носталгичното минало...
Те са плавъче в погледа замъглен на безкрая,
на пейзажа крайбрежен - монотонното синьо...
Питаш ли за тях - ще ти кажат,
че били са там и ги е имало винаги...

Никой не помни имената на оцелелите кораби 
и фаропазачите...