Изпращам ти всички чуденки и удивителни
от една красива история,
разказана под моста на изгрева

 
Колко те обичам ли?!
По Фаренхайт – до невъзможност.

От виното или от възрастта –
забравям да ти кажа, че ми липсваш.
Че търся устните ти с дъх на есенна роса

Доколкото усещам -
не разбра речитатива на дъжда,
а толкова измъчено го писах...

Исках... ти да бъдеш жената, която
ще отваря капаците на прозорците,
ще полива цветята и