Може би тъгата е разделена на части…
Като в хубава книга:
пролог, завръзка, епилог…

Красива - като забранена любов
и вкусна - като сладолед от витрина, 
слезе лятната вечер от хълма на трепета, 

Като филм, във който няма реклами...
Ти идваш и си жадна...
дори не знам за какво по-напред.

Изгревът е най-нежното
и най-красивото божество,
което живее само минути.

Заоблиха ръбове всичките ми мисли по теб
и сега се промъкват съвсем неусетно…
Връщат се, после отиват незнайно къде –