Обичаме се мълчаливо
и понякога се докосваме с нежност...
Несъзнателно и случайно...

Изкачваме стълба - невидима някаква
и на всяко стъпало признаваме грешки и радости,
а незабравимото - крием -

Веднъж ми каза, че толкова любов
не си отпивала накуп за цял живот…
Помислих да се поздравя и възгордея,

Изпращам ти всички чуденки и удивителни
от една красива история,
разказана под моста на изгрева

 
Колко те обичам ли?!
По Фаренхайт – до невъзможност.