Изкачваме стълба - невидима някаква
и на всяко стъпало признаваме грешки и радости,
а незабравимото - крием -
полузагатнато под въздишките на новите си обувки.
На последното стъпало -
едва ли ще литнем от лекотата,
настъпила толкова трудно...
Но... ще ни е хубаво... и много истинско...
Ще сме забравили вече за егото
и ще се обичаме носталгично през времето,
а в късните нощи ще разлистваме
скритото под ходилата ни, поувяхнало малко...
желание да бъдем заедно...  

Още няколко стъпала... само -
до върха на стълбата... и ...
последните ни признания,
дамгосали кратката ни епоха...