Всяка вечер изкачвам задъхано
стъпалата
до ръба на твоята задъхана обич...
Дали пък най-после няма да кажеш,
че вече,
че вече омръзнала ти е моята...
Но ти се усмихваш и все още добра си.
С искрящи зеници прогонваш напуканите ми мисли.
Притаяваш всички свои възможни желания
в една бледа, но скъпа за мен усмивка...
Прегръщам те силно и мога спокойно
до този час утре -
да дишам...
Целувам те като за първи път... или последен,
със страха, че може
онези думички да се измъкнат от пукнатините...