Ръцете ме болят от стискане на самотата…
И… как ще те прегърна, ако дойдеш?...
От грижите за делника – душата ми –
напука се като шагреновата кожа…

Краката ме болят и… как ще те догоня по хълма на страстта, по който тичаш?...
Превръща се животът ми в ирония,
която не си струва някой да опише…

Пробиват светли дни през облака на скуката…
От надежди…
Хоризонтът се задъхва като влак…
Че… някой идва ми подсказва кучето…
Поспри за малко!...
Това е моят праг…