Всеотдаен и загрижен като зимен ден,
полуусмихнат и загърнат като циганче
във якето на добротата си - 

Живял някога, някъде - в ъгъла на света - 
ама съвсем на ръба му - в края на нищото - 
един скучен човек със сини очи и рижа брада, 

Свързвам малкото опорни точки, 
забити в оптимизма на делника, 
които ми дават поводи да живея. 

Разсънва се тъгата със изгрева на пролетта
и всяка делнична черта нашепва за любов - 
необяснима...