Тази вечер всички слонове
бяха напуснали стъкларските магазини
и трополяха по тротоарите без всякакви обяснения...
Не бяха строшили, не бяха откраднали нищичко -
просто маршируваха в крак... и вървяха.... 

От неугледните устия на пресечките
не се показваха котки и кучета,
пропълзяваха само някакви мисли есенни
без връзки на подпетените си обувки...  

В такива вечери остарелите татковци
очакват да се приберат дъщерите им.
Носталгично съжаляваха, че са пораснали,
но се радваха,
че са горди, свободни и хубави...  

А изгубили се по пътя си, уморените слонове
присядат пред прага на душите им.
С гърбовете си патили скриват просторите,
задрямват за малко и в полусън се усмихват...