Полегнал на лакът
върху пряспата на януари
Залеза блести с доволна усмивка…
На щастливец…
Неродените деца на Изгрева
на топчета играят,
скрити някъде в простора,
а безсъници
разстилат своите миражи
и нереалната им плът се гъне
по неравностите на безкрая…
Приютена в залива на лятното ми рамо,
отдала се на нежната тъга –
очакваш устните ми…
И ме караш да се чувствам
почти велик…
Един позабравен герой на Дюма…