По източния бряг на лявото предсърдие
се спуска мравчицата бяла на тъгата...
Тя има смешна шапка и носи пръстен,
избиран дълго в лабиринтите на самотата.
Заслепена после от надеждата на изгрева -
присяда неразумно върху мънистата на пясъка...
И гледа как една скала
отчаяно се блъска в прилива, 
загърбила усмивките и подигравките на чайките...

Тя - мравка е -
не я привличат медузите изсъхнали,
а раците -
не я разбират,
вглъбени в ненагледната си красота.
Мечтае за любов...
Велика като ябълка и лека като сламчица,
и вечна -
като пясъка на източния бряг...