Ето...
Запознай се!
Това е моят дъжд.
Повиках го, защото...
Нямах никакви завеси
пред тъмния безкрай на своите желания...
Във ритъма на шепота му,
в полуромон още - бих ти споделил -
как бездънно искам да те опозная...
Не мислиш ли, че в капките му има скрит покой?...
И ни сближават...някак си?
Във мократа им същност -
тъй много искам да съм твой,
че да те скрия под чадъра си забравям...

Виж само - аз и ти, а в моя дъжд -
заглъхват думите на радостта ни...
Пред огъня...
По кожата ти ще напиша после стих,
но ти не се сърди -
ако забравя!...