Щедра като коледен базар
нощта разстила бледолилава постеля...
Не остава много до острието на деня.
Кърви зората и... прелива от надежди...

Проблясва фарът - неустоимо сам.
Зад него - брегът тъмнее в разярено сиво...
Разгръща плаща си необузданата тъга -
безкрайно нежна е и недописано горчива...

Зад хоризонта някъде - към края на света -
лудуват спомени неудържимо...
Да ги догоня, яхнал мисълта за тях?...
Не мога... Нека са щастливи!....