Доколкото усещам -
не разбра речитатива на дъжда,
а толкова измъчено го писах...
Да не сгреша с бемолите,
с минорните си ладове да прекаля,
внимавах даже капките да разделя
на мокри и блестящи срички...

Опитвам се да върна времето -
началото да утеша.
Смехът на вятъра да се провре
покрай внезапните чадъри на паважа,
за да си дойде пак при мен
и да му кажа, че моля те да ми простиш, ако греша...