От виното или от възрастта –
забравям да ти кажа, че ми липсваш.
Че търся устните ти с дъх на есенна роса
и се събуждам всеки ден със сенки под очите…
Че мира нямам, докато до теб не спра,
че като отлив чувствам се при пълнолуние…
Че всичко тръгна като на реванш –
за недопитото от преди толкова години…

Сега – поуморени – чашите ни –
с друг напев звънят,
но звън в душите още има…
Наливам песен…
И в очакване на радостта –
допивам виното…
Ела, запалил съм камината!...