Той, фаропазачът - има много задачи, подредено изписани върху скалите. Вълните разлистват ги и отмятат
свършеното... но и нови,
все нови дописват.
 
Фаропазачът се взира в тях,
докато пие кафето си тихо.
Поправя някои - много нови изписва...
А тези - твърде досадните - свършва само щом се намрази достатъчно
и съвсем - ама съвсем - му писне...   

За да отдели няколко мига и отпие глътка от самотата си -
лагуна, скрита в прегръдката на скалите
сред срутени пясъчни замъци
и водорасли
от неказани думи и спестени усмивки...
Сред ароматния дим на лулата
и гракът греховен на чайките,
заиграли се непринудено
с  крайбрежния вятър,
съвсем на ръба на брега -
от самотата на няколко крачки - изписва задача: "Любов "
и прегръща света фаропазачът...