Поспря се пред мен с дъх
на майски простор и повторено лято...
Пищна и вкусна, с утаена от мъдрост печал.
С преболяла тъга и копнеж върху устните - потайно ранима,
но с осанка на непревзета жена...  

Хвърли с лека ръка цепеница в огнището
и в пламъка, разгорял се -
задълго се взря... 
край теб да преминат вселените -
вече не искаха,
прекроиха планетите орбити,
увлечени от нова звезда...  

Само аз не помръдвах от огъня -
опушен и скучен,
за преклонно приветствие
чаша искрящо вино налял...
Разтворих прегръдка удобна -
да те посрещна,
а в главата си исках отчаяно...
Отчаяно да те забраня...  

И днес, когато още се греем на огъня,
а пролетта пристъпва на пръсти
с воал от цветя -
ти си тук
А оня дъх на прашни пътища -
като прекършена близост
в огнището изгоря...