Харесвам тази крайбрежна тъга
с дъх на сол и планктон.
Зашеметен от прибоя - тръгвам към нея,
необуздано се втурват краката ми
като към собствен дом,
в различни посоки препъват се - закопнели
и се спират в скута ѝ
с разногледи очи и пресъхнал език...
Неузнал досега, че живее толкова близо -
върху мокрия пясък - накриво започвам
да пиша стих,
останал без дъх, със треперещи щипки...