Постинг
27.10.2021 22:17 -
ФОРМУЛА НА НЕСЛУЧВАЩИТЕ СЕ НЕЩА
Още е топъл асфалтът и вървя -
без обувки и мисли...
Настъпвам лъч на последното слънце
и прочитам с петите си
кодирани послания за светло бъдеще.
Една от сенките на стара нежност
разсипа дамската си чанта, за да търси
нещо случило се вчера,
а после я захвърли в коритото
на преливащия делник
и... го прати някъде по дяволите -
ей така без нищо...
Аз поспрях и се усмихнах на безкрая.
Споменах му, че очаквам някакви писма,
но брезите - в хор - са се отказали
да ми ги носят...
Не разбирах кризите на дребните неща,
не стъпвах вече в храмовете,
забравих да се моля...
Потърсих си обувките, намерих ги,
но мислите си не можах и вече,
и вече ми бяха неудобни...
Асфалтът бавно се снижаваше по целзий,
а обувките, през рамото преметнати -
не падаха от смях,
а в крайпътния строеж намерих
следи от твоето очакване.
Опитах се да разгадая формулата
на неслучилите се неща...
А улицата продължаваше...
без обувки и мисли...
Настъпвам лъч на последното слънце
и прочитам с петите си
кодирани послания за светло бъдеще.
Една от сенките на стара нежност
разсипа дамската си чанта, за да търси
нещо случило се вчера,
а после я захвърли в коритото
на преливащия делник
и... го прати някъде по дяволите -
ей така без нищо...
Аз поспрях и се усмихнах на безкрая.
Споменах му, че очаквам някакви писма,
но брезите - в хор - са се отказали
да ми ги носят...
Не разбирах кризите на дребните неща,
не стъпвах вече в храмовете,
забравих да се моля...
Потърсих си обувките, намерих ги,
но мислите си не можах и вече,
и вече ми бяха неудобни...
Асфалтът бавно се снижаваше по целзий,
а обувките, през рамото преметнати -
не падаха от смях,
а в крайпътния строеж намерих
следи от твоето очакване.
Опитах се да разгадая формулата
на неслучилите се неща...
А улицата продължаваше...
Няма коментари