Ти си моята есен, която
порасна от камъче,
обърнало поразсъхнала се каруца...
Сламка в октомврийско море,
ноемврийски полъх и...
топла ръка през декември...
Превръщаш се нощем в спомен за лято - 
със тениска, скъсана под лявата мишница,
но ми е топло и...
повече сигурно...
Попиваш надеждите ми,
покълнали като роса
върху избелялата кожа на утрото...

Протягам се многоцветно
и се разширява дупката
в ефира на старата тениска,
за да се промъкнат есенните ни желания
за близост...