Самотата...
Самотата е кристално кълбо за разгадаване 
на най-обикновените неща...
Можех да го кажа и по-красиво навярно,
но не исках да прозвучи като стих
на неграмотен юноша...
Ти стигала ли си непринудено
до пясъчното устие на надеждите
и... вървяла ли си в жегата,
преливаща от желание,
до скалистия нос на потъналите в мъгла -
незабравими лета на Емона?...
Вековни са...
Ако разкажем - децата ще си помислят,
че това са партизански истории
от някакъв недовършен филм
или... "напушена" приказка от световната класика...
Те вярват, че животът започнал е
с "Властелина на не... нещо си" и "Титаник"...
Обезличени от преповтаряне...

Но... няма, няма по-красиво нещо
от вдъхновената скука,
но вече се уморих...
и не мога да говоря красиво...