Виж сега...

Аз не съм двайсетгодишен хлапак,

който се кефи в лъскава лимузина.

До днес - вече над петдесет - нямам спестен и петак.

Пред мен - само дългове - и криза след криза.

Не зная. Позабравих вече какво е курорт,

не съм запомнил как се излиза в чужбина...

До ден днешен - най-големият ми рекорд -

са няколко незабелязани стихчета -

събрани в мънички книжки.

Не знам как е при другите, но на мен -

не ми липсват - луксът, нито парите...

Уюта, създаден от моите две ръце - 

честно казано - до днес предпочитам...

Богат съм с душата си, изпъстрена със мечти - 

като двор - с кацнало ято от маргарити...

Та ето - представих се с дума-две -

колко съм земен и без всякакви перспективи...

Освен това имам някакъв неизлечим главобол,

който напоследък съвсем ме съсипва...

Не знам защо?! Не съм сторил никому зло...

Довежда ме до безсилие и навява ми грижи...

Еееее... стига съм плямпал...

Ако искаш, ела!

Да отидем до фара.

Там - нали знаеш - не е чужбина?...

Няма лакеи, съкровища, театри, кина...

Камънак има само...

А, да... и птици...

Дай да целуна ръката ти!

Ако искаш - целуни ме и ти...

Но да знаеш - по устните предпочитам...

Е, това е...

Непродаваема стока съм... изтъкана с мечти.

Но фарът,

фарът е истински!