уморени пътници по римски път,

душите ни неистово се търсят

сред сенките - останали без дъх.

Телата - не усетили умората -

възторжено насладите броят.

Преплитат се, объркват, но не спорят.

Въздишат клетвено, притискат се, горят...

Разнася вятърът мълчание и ласки

във трепетно очакване на бледата луна...

Следобедът разпъва невъзможното ни щастие,

а от целувките... на залеза

денят поруменя...