Постинг
29.07.2014 19:19 -
Не попитах
Изстиваше кафето -
на масата, високо над главите ни...
Димяха чашите -
задъхали се кораби зад рамото на хоризонта.
Преди да те прегърна,
преди да паднем върху мечешката кожа -
не попитах:
Съгласна ли си с огъня на моите ръце?...
Но можех ли в подобен миг да помня?!
В нощта напрягах слух
за ромона на твоето мълчание...
Немигнал до зори - опипвах те
и търсех липсващото си ребро...
От което - сътворена си била...
Броях, броях, броях, но все по равно
излизаха клавишите на моя
и на твоя гръден кош...
Не вярвам вече във библейските слова,
но и ти едва ли ми повярва
за мечешката кожа
на пода във панелния апартамент...
Звънят синкопите сега
на твоята безгрижна изневяра,
а върху масата отдавна мръзнат
корабите с нашето кафе...
на масата, високо над главите ни...
Димяха чашите -
задъхали се кораби зад рамото на хоризонта.
Преди да те прегърна,
преди да паднем върху мечешката кожа -
не попитах:
Съгласна ли си с огъня на моите ръце?...
Но можех ли в подобен миг да помня?!
В нощта напрягах слух
за ромона на твоето мълчание...
Немигнал до зори - опипвах те
и търсех липсващото си ребро...
От което - сътворена си била...
Броях, броях, броях, но все по равно
излизаха клавишите на моя
и на твоя гръден кош...
Не вярвам вече във библейските слова,
но и ти едва ли ми повярва
за мечешката кожа
на пода във панелния апартамент...
Звънят синкопите сега
на твоята безгрижна изневяра,
а върху масата отдавна мръзнат
корабите с нашето кафе...
Няма коментари
