Изтръпнали от страх
пред нямото чудовище на нежната раздяла,
децата божи всяка нощ
се вкопчват в облаците на мечтите.
Превръщат във съкровища
илюзиите си за вечност
и преброяват миговете
на кратките си щастия - останат ли сами...
Затова и...тишината е безкрайна нощем,
а утрото, събудено от първите петли,
огрява кривите походки
на преминаващи чудовища...