Този вятър е стар,
виж как първо чаровно полъхва.
После - като че ли поема си дъх
и чак тогава се втурва гневен и властен.
Развързва шала ти, под палтото се пъхва
и потрепва заедно с теб, докато...
Докато не потърсиш прегръдка
и да се сгушиш на завет...
Но той продължава...
Обгръща краката ти, стига до ханша,
не го спират колани и копчета.
Заплита косата ти, очите ти просълзява
и сякаш шепне, че иска още...
Този вятър е стар.
Познава отдавна брега
и притулените му кътчета,
в които се раждат първите срички 
на клюките.
Той не хаби сили над залива,
за вълните даже не му пука,
но преравя, преравя до кокал сушата...

Ще те скрия с гърба си - притисни се до мен!
Както правехме някога...