Тя нахълта във кулата като
одитор във дребна компания
и първо отчете недостига на огледала...
- Какъв е този фар
и кой може да му повярва?
Щом огледалата не стигат дори за жена?
- Как ще го видят във тъмното капитаните,
повели без азимут триста човека на борд?...
Обстойно и дълго до призори възмущава се,
после се сгуши в моряшката тениска -
като в чужд, уютен живот...

Днес - на пръсти -
почиства праха от огледалата,
наблюдава лицата на облаците
и дългия им хоровод...
А аз ѝ се радвам...
Аз - фаропазачът -
приготвям вечерята и поизправям
увисналите си рамене...

Оригинален и въздействащ стих си сътворил.
Припомни ми защо Айнщайн е твърдял, че най-хубавата професия е пазач на фар.

Радостна неделя и много успешна нова седмица ти желая!