Със развързани гръцки сандали

и шлем от отлитащи птици

си тръгна лятото – като воин,

не спечелил цялата битка.

В златисто-медния му загар

се долавяше нещо рицарско –

устояло на грабежите, любовта и войните…

Изпращаха го гологлави чадъри и гларуси,

не побързали от есента да се скрият.

Заровен в пясъка – нажеженият меч на август –

бавно и необратимо изстиваше…

И аз го изпратих – приседнал на пясъка

с надежда… да се върне в октомври,

макар като циганче…

От разпилени нежности –

сили не ми останаха…

Но ми е лятно –

и не ми се мисли за зимата.