Постинг
26.02.2015 08:49 -
Пролука
С меките си пантофки
над града се спуска тъгата
и притваря с рамо
прозореца на надеждите...
Февруари е - неуверен,
лута се и преплита краката си
между зимата и любовта ни...
Но през пролуката -
често, често -
ненаситно поглежда ни...
Зимата на февруари не бива да превзема сърцата ни, нека в тях трепка по-често онова неуправляемо чувство за влюбеност.
Харесвам Вашите стихове.
Поздрави.
цитирайХаресвам Вашите стихове.
Поздрави.
През пролуката,наречена надежда,
тъгата тихо,тихо се отцежда,
и февруари учудено в нея се оглежда,
и очите си над нея нежно свежда...
С удоволствие Ви чета...
поздрави!
цитирайтъгата тихо,тихо се отцежда,
и февруари учудено в нея се оглежда,
и очите си над нея нежно свежда...
С удоволствие Ви чета...
поздрави!
Сърдечно ви благодаря!
цитирайПрисъединявам се - любими стихове, които с удоволствие чета - и тук, и в "Откровения". Поздрави!
цитирайТърсене