С меките си пантофки

над града се спуска тъгата

и притваря с рамо

прозореца на надеждите...

Февруари е - неуверен,

лута се и преплита краката си

между зимата и любовта ни...

Но през пролуката -

често, често -

ненаситно поглежда ни...

Зимата на февруари не бива да превзема сърцата ни, нека в тях трепка по-често онова неуправляемо чувство за влюбеност.
Харесвам Вашите стихове.
Поздрави.

През пролуката,наречена надежда,
тъгата тихо,тихо се отцежда,
и февруари учудено в нея се оглежда,
и очите си над нея нежно свежда...

С удоволствие Ви чета...
поздрави!

Сърдечно ви благодаря!

Присъединявам се - любими стихове, които с удоволствие чета - и тук, и в "Откровения". Поздрави!