Пресъхна неочаквано лагуната на любовта ти...

Последните кристали от сапфирите на навика - блестят...

В обичта на прилива е късно да повярвам,

а пясъчните замъци на чувствата се срутиха със поривите на страстта...

Оголиха кореми като мъртви риби дюните.

Черупките на мидите захлопнаха неказани слова...

Утихна вятърът и чайките замлъкнаха като пред буря,

която ще засипе миналото с прах...

Не стигнаха живителната глътка на прибоя

                                       раците на чувствата...

Недоверчиво - слънцето безмилостно очите им изпи.

В далечината някъде играеха обреден танц акулите

и взаимно се подканваха на пир...

С кабалистични знаци обагри залезът лагуната...

Помръкнали, сапфирите заровиха чела

                                      във спомена за радостта...

Изхвърлен ствол - останах, прояден от солта на думите,

до сухата лагуна на душата ти -

                                      напукан от мълчание лежа...