Като глухарче - от топлите длани на бриза -

разпръсква лятото последните свои илюзии…

Тромпетът на изневярата

в дует със всички крайбрежни капризи,

омайва с тяло кокетките

и се промъква под техните блузи…

От бара на делника бавно-бавно

надига се залезът,

току що почерпил нова надежда

със чаша текила…

Едно по едно прехвърля своите сини мъниста

август.

Обещава да се завърне,

подсмихва се

и си отива…