Каква демокрация?
Плащаш! Винаги плащаш или си тръгваш гол.
Без часовник и пръстен, дори без гащи -
имам предвид протрития син панталон.
Какви ти пет лева? Няма милиция!
Отдавна няма го “шесто”, нито ДС.
Няма, няма казвам ти, но виждаш ли - в сенките крият се
и шепнат, озлобени от мрака, деспотични мъже...
Забрави въобще какво си чел за Перестройката!
Забрави дори, че е съществувал Михаил Горбачов!
Къде си тръгнал? В Европа ли? Каква ти Европа бе?
Я се връщай обратно, ти си в нейния зоодвор...
Ако тук ще живееш - оправяй се!
Човек за човека в тази страна е само вълк.
Не можеш ли - влиза в сила законът на Дарвин.
И оцелява по правило - който избяга пръв...
Да се ръбиш... не пробвай! Добре, викай полиция.
Може да чуят. Може даже да имат бензин.
Стресни ги с кръвта по лицето си и синините,
и обяснявай надълго:
как точно - без повод - си се напил...
Разбира се, щом е за пиене - всички се хващате.
И за чукане много желаещи - макар да му викат любов.
Отговори ми сега - кой? Кой точно ще плаща?
Хиляда чинии, осем маси, двеста чаши и един стол?
По моите сметки - две хиляди евро или три хиляди долара.
Избирай валута, каквато си щеш.
Щом нямаш пари - ще си ги отработиш -
утре започваш:
16 часа работни, на пълен надник - цял цент.
Не било вярно?! Само две чаши?!
О - о - о протестираш, разбирам...
Да се обадиш искаш? Нямаш право на телефон!
Това - с телефона - го има само по филмите,
а ти си крепостник - избери си:
парик, роб или колон...
Какво? Какво?
Какви ти пет лева, бе? Каква полиция?
Демокрация искаш?
Я ела малко навън...
Запомни!
Никой не ти е късал ланеца!
Никой с пръст не те е пипал!
Ядосваш ме вече - сто евро глоба!
И две нощи без сън!...