И защото се повдигаш на пръсти, 
когато решиш да ме целунеш,
и не ми се сърдиш... когато... понякога
забравям за теб -
разказвам ти тихо за пъстротата
под клепачите на мечтите ми,
и дори...
И дори разрешавам ти да пристъпиш напред.
Само тогава признавам, че...
имам още синьо в душата си
и ме усмихват гракът на гларуса
и вечерният бриз,
че пестеливо някак,
но все още се радвам на лятото
и може би някога... някому... ще промълвя
,,Остани"...