Тъй, както дойде изведнъж
и виж - вече си тръгва...
То - лятото - е с характер на мъж,
прибиращ се на разсъмване...
Цяла нощ безгрижно гулял
под тежестта на небосвода -
пял, пил и любил без капчица жал
за съня на самотните хора.
Със сигурни пръсти протяга ръка
към глезена на едрогърдата есен,
а пък тя - кокетна и нежна -
като всяка жена -
разрошва косите му и го целува унесено...

По склона на лятото се промъква тъга...