На Гриша Трифонов

Не си тръгвай, Приятелю!

Не ти ли отмаляха краката?!

Ела!...

Ела, поседни да попеем,

както толкова години назад!...

Ще овдовее китарата ти сама...

Без теб ще овдовее

с тази черна забрадка.

Не си тръгвай все още!

Предателски мокър е този градски паваж...

Тук не свършва градът, а и главната улица

пази за теб по-добрия си край...

Късно е вече.

Късно - прибраха се автобусите,

захлопна се някъде по мъжки врата...

Не зная как да те спра,

не разбирам защо се разбърза.

Котката на кого я хариза?

Взе ли онова старо бомбе?

Навън е студено, очаква ни зима...

Поспри в "Пирогов" за глътка въздух поне!...

"Пирогов" е един светъл случай.

Него заобикаля го всяка злобна жена...

Поспри, поседни!

Не се ли научи,

че има любов и след смъртта?...

Не ме чуваш, разбирам...

А аз вече прегракнах.

По витрините мокри -

пеперуди неустоимо кръжат.

В кафенето под кестена

свършват всички галактики,

а в края на лятото - знам - ще ни чакаш...

С нова песен за дългия път...