Спор няма - грешен съм,

но тегля като стар катър.

Плющи неистово камшикът днеска,

дори и него го боли - щом падне

        върху моя гръб.
    

Юздите ми, опънати до скъсване - разцепват

заради мира - заключената ми уста.

С мълчание опазвам залъка за днес и утре,

а юздечката -

ще дъвча до припадък, заради двете си деца.

Спор няма, грешен съм!

Но само някои от грешните -

признават - и опъват бремето на своя грях.

А тези мазни месечини, дето

дърпат ни юздите днеска -

кога ще се покаят???

С катърската си мисъл - не разбрах…