Така - спортувайки - знаем прекрасно,

че местата са отредени,

за тези, които е рекъл организаторът,

че ще победят...

И въпреки всичко - напрягаме мисли,

опъваме бръчки, жили и вени,

защото - все пак сме по-добри -

поне по душа...

А те - победителите...

Нека ровят се в почести,

но със времето -

знам - до болка ще опознаят

          големия вълк                                    

на страха,

че утре,

утре възможно е да бъдат оглозгани...

И победени...

Горките!...

Спокойно!

Има и по-страшни неща...