Да не забравя!

Да напиша писмо на децата си -

или поне да го започна днес.

Да го пиша, докато мога.


Да не го показвам -

представи си, че преживея

още не ден, а век.

Да им кажа, че

те са моят свят и моята болка -

без да уточнявам

за тях на какво към готов.

Как бих убил, бих излъгал,

за да има животът им

висок и син небосвод.


Да не забравя!

Да подчертая, че

трябва да слушат майка си.

Че баба им ги е отгледала

Да не забравят нито ден,

че са българки

и как се казват...

Че гнездото, което сега

изстрадваме заедно –

за тях винаги ще тъжи!