Под клепачите - прерии,

в душите ни - бризове…

Крилата - оловни,

сърцата без визи.

Мечтите - соколи са,

отгледани в клетки.

Сънуваме полиси,

пълни с нимфетки.

Всеки ден се заричаме

да бъдем удобни -

в службата, на нашите момичета…

До обяд разбираме, че не можем.

Остри ръбове има

дори добротата ни,

пряко болките - се усмихваме,

за да продължим - нататък.