Постинг
15.03.2013 17:48 -
Черните кученца на тъгата
Хайде днес да удавим черните кученца на тъгата
във реката,минаваща край завоя на дните ни...
Ако не друго - можем да бъдем приятели...
Няма смисъл да се правим на принцеси и принцове!
Нека веднъж да прогоним за час лешоядите
на старите чувства
и да седнем на масата като хора.
Без свещи и скъп кристал,без да пресмятаме -
кой изневерява на себе си и прави компромис.
Зная - първите думи трудно ще паднат -
ръбести камъни по склона на времето...
Но да тръгне веднъж кълбото на този разговор
и най-после да свърши играта на нерви!
С гръб към пианото - в недоумение зяпнало,
зажаднели - нека се любят нашите погледи...
А ръцете ни - забравили овала на чашите,
да горят в своя ад като две бледи свещи -
докато могат...
във реката,минаваща край завоя на дните ни...
Ако не друго - можем да бъдем приятели...
Няма смисъл да се правим на принцеси и принцове!
Нека веднъж да прогоним за час лешоядите
на старите чувства
и да седнем на масата като хора.
Без свещи и скъп кристал,без да пресмятаме -
кой изневерява на себе си и прави компромис.
Зная - първите думи трудно ще паднат -
ръбести камъни по склона на времето...
Но да тръгне веднъж кълбото на този разговор
и най-после да свърши играта на нерви!
С гръб към пианото - в недоумение зяпнало,
зажаднели - нека се любят нашите погледи...
А ръцете ни - забравили овала на чашите,
да горят в своя ад като две бледи свещи -
докато могат...