Върху сивото платно на хоризонта

с най-нежните си моливи

рисува залезът надежда -

с твоите черти...

В безсмисления монолог на уморените вълни

долавям разпилените ти мисли,

между които се провират

досадните актинии на невъзможното,

а непокорният ми крясък още можеше

хвърчилата на мечтите ти да задържи...

Зарових се във пясъка -

безмълвен...и бездомен -

като рак-пустинник.