Гълфстриймът на самотните души

заплете гребен в темелите на фаровата кула.

И монотонно, досаден до полуда,

за да не започнем всичко пак от нула,

зае се - всеки наш пропуснат миг да съхрани.

А ние -

с очи притворени - от вятър по-сами,

тела преплели в огледална близост,

прехапваме дъха си - прегръдките ни стават призма…

Шшшшшт! Тихо! Шшшшт!

И стонове поглъщаме -

да не събудим морските петли!…

Красимир ЧЕРНЕВ