Пак се стрелва самотна мисъл

към един друг свят… и към теб…

Непокорна пред закона, който написах -

от хомота отскубва се и влияе зле…

Защото: Заклех се за теб да не мисля,

да не пиша стихове - уж посветени на друг…

Обявих в "Анатема за еретици"

всички спомени от лятото, за което съм сляп и глух.

А тя, бегълката - игриво примамва

свойте боязливи посестрими, набутани в жалък ярем.

Пращят окови, хомоти, яреми - наказват ме…

И иде ми да ги разкъсам…

За да се втурна към теб…