Трепери домът ми

под вълчия вой на Северняка…

Отдолу - морето антично приглася му

с хилядолетен елински хор.

Тактуват прозорците безкрайна соната -

Витраж от премръзнали арфи,

а аз - пия късното вино

и мрачен - се нахъсвам за бой.

Бой със пряспата, затрупала двора

и гушнала прага,

бой със злите медузи на утрото,

дето целуват като снежни жени…

Като меч ще размахам лопатата,

заскрежен и потен ще разкъсам обсадата,

за да тръгне денят по своите вчерашни -

незабележими следи…

Красимир ЧЕРНЕВ