Кога ще изгрее най-после и моят ден?

Омръзна ми да се крия под фустата на вселената.

Тъкмо наостря рога и се втурна

да срина този сбъркан градеж

и дочувам в ухото си: Внимавай!

Имаш деца! Много си дребен,

а пък и беден!...

В миг преплитам освирепели копита,

без грам да съм пил.

За децата си бих разрушил

дори новата Хирошима.

Океан бих преплувал, с лека ръка бих убил

главен счетоводител или финансов министър…

Далеч съм от мръсотията,

но под общия знаменател на анонимността -

да се боря самичък - не мога,

а сродни души все по-трудно намирам.

Надигна ли фустите на вселената -

към нов свят ще се стремя,

в който всеки ще иска

и счетоводителя, и министъра

да разцелува.

Красимир ЧЕРНЕВ