Като безсмислен гларус

гадая по върховете на вълните

вярната посока и бъдещето

на сънуваните хоризонти.

Пасажите сребристи на сафрида

чертаят криволици, но как да ги попитам

като изчезват още при вида

на силуета ми греховен?

Безпътицата днес пред мен

е най-релефната присъда,

с която се наказвам за мечтите пропилени...

Крило прехвърлил през рамото на вятъра -

към брега ще се завърна,

за да избягам от шепота лъжовен на сирените...

Очи да скрия в пясъка

веднъж-завинаги забравил -

разголените бюстове, косите разпилени.

Като домашна, хищна птица -

възторжено да клъвна

покълналите стръкове на чувствата последни...

Аз...

Безсмислен гларус в безпътния безкрай на хоризонта...

Красимир ЧЕРНЕВ