Обърни се и виж:

ненаситният гларус е на прозореца.

Почуква, намига ти, почуква пак…

Иска нещо да каже.

Представяш ли си да проговори?

Не, не си представяй - току що отлетя…

Какво ти е? Защо си така отнесена?

Затвори прозореца!

Да не би в гларуса да съзираш познати черти?

Бъди предпазлива!

Може в мен да се преобрази…

Отвориш ли му…

Виж – идва пак,

но не е дошъл за трохи…

Красимир ЧЕРНЕВ