Постинг
18.09.2021 22:11 -
Не откраднат живот
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 2000 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2021 22:20
Прочетен: 2000 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 18.09.2021 22:20
Какъв разкош, какво прекрасно място, колко уютно, приятно и наистина чисто и удобно място в което да прекараш няколко дни, които по едни случайни обстоятелства и независещи от теб причини са те довели до тук. И какво виждат очите ти: едни спретнати, млади и красиви медицински сестри, които те посрещат с усмивка, съпровождат те до болничнаята стая, показват ти я как изглежда отвътре, също и тоалетното помещение, гардеробчето в което да си сложиш дрехите и чантата с която си пристигнал. И ето това посредата на стаята е твоето удобно, функционално и ергономично легло, което ще ти предостави единствено и само удобство на твоето изморено и болно тяло.
И така, ти си подреждаш вещите в това ново и боядисано в нежни тонове гардеробче, после обличаш пижамата си на някакви фантастични цветя или нощницата си в светли и тъмни карета и се мушкаш в приятните завивки с цвят бледо розов и чакаш да бъдеш обслужен от този мил персонал. По стените на помещението са закачени картини с красиви екзотични пейзажи или натюрморт с плодове. А прозорците са огромни, за да влиза вътре в помещението по възможност повече светлина, а нощем да се виждат Луната и звездното небе. А отвътре има едни прекрасни тюлени на едри цветя пердета, които прозират и които не пречат на фантастичната гледка навън. А там се намира парка на болницата с огромни дървета и необятни тревни площи, които дават отмора на всички, които по една или друга причина се намират в него.
- Здравейте!-влиза усмихната медицинска сестра, облечена в светъл екип с приятен улавящ окото топъл цвят.-Как сте?-и усмивката продължава да свети на младото и лице.
-Благодаря, но щом съм тук си мисля,че не съм много добре.-Казвам и се опитвам и аз да се усмихвам , но нещо не се получава.
-Не се притеснявайте, всичко ще бъде наред!-успокоява ме сестрата.
След тези реплики които си разменихме, тя милата сестра извади от една табла няколко епруветки, които напълни с моята кръв и така тихо излезна от стаята, както беше и дошла.
Ето, че не чаках дълго, когато влезна лекарският екип състоящ се от един възрастен човек, предполагам, че е професора и завеждаш отделението придружен от куп млади лекари, които обсъждаха нещо много тихо и млъкнаха в мига в който завеждащият заговори.
-Добър ден госпожо!-поздрави лекарят, след което се обърна към младите лекари.-Колеги имаме една пациентка, която е с недоказана все още диагноза,но след като направиме нужните изследвания ще се установи болестта и. Тя е млада и за първи път постъпвав в нашето лечебно заведение за уточняване на нейният проблем, който се надявам да установиме какъв е той в близките часове.
След тези негови думи, целият екип излезна от стаята и аз останах сама, но не за дълго. Беше станало обедно време и след няколко минути се появи санитарката с табла в ръка.
-Ето Ви обяда!-каза тя и постави таблата на малка, кокетна и функционална масичка намираща се до моето легло.Санитарката не беше много млада, но все още красотата и не беше повяхнала и тя беше също толкова любезна колкото и медицинската сестра. А върху таблата имаше едно прекрасно обедно меню, което се състоеше от супа, основно ястие, салата и десерт придружени със сок от някакъв плод. Цялото това великолепие трябваше да бъде изядено от моята скромна особа и разбира се беше направено без каквито и да е било забележки към майстора готвач.
Реших да се изкъпя и каква беше моята изненада когато зад найлоновото перде отгрих една разкошна, голяма и бяла вана и с удоволствие се потопих в топлата, сапунена вода.
След половин час след ваната, която ме освежи до такава степен ,че се почувствувах , че се намирам не в болница, а в някакъв спа курорт предлагащ само удоволствия. Когато се облякох, разгледах по-подробно цялата стая, а в нея имаше огромен телевизор с дистанционно управление скрит от един подвижен шкаф, малък хладилник с безалкохолни напитки, микровълнова печка, а в другите шкафове намерих хавлия, и хавлиени кърпи, и аз наистина се почувствувах като курортистка в някакъв луксозен хотел.
От чисто любопитство излезнах от стаята и реших да се поразходя по коридора на отделението. Каква беше моята изненада когато видях толкова много сестри и санитари, които ми заприличаха на жужащи пчелички от някой кошер.
По късно разбрах, че всяка стая си имаше отделна сестра и санитар, които обслужваха само един болен и всеки болен си имаше отделна стая. Всички сестри бяха облечени еднакво,за да се различават от лекарите и санитарите. По същият начин имаше разлика в облеклото и на лекарите и на санитарите, за да може да се виждат и да се разпознават отдалече. Имаше отделни стаи за лекарите, сестрите и санитарите, манипулационна, превързочна и какви ли още не помещения нужни за доброто обслужване на пациентите и добрата работа на персонала. Работата им беше разделена и всеки си я вършеше старателно и усърдно за добруването на пациентите. А аз...
***
След някой и друг ден разбрах, че моите притеснения са били излишни.Всъщност не боледувам от нищо, всичките ми изследвания бяха нормални и трябваше да напусна това разкошно и прекрасно място, и да се прибера успокоена, и щастлива вкъщи,че нищо ми няма.
***
Изведнъж един звън достигна до ушите ми и аз разбрах, че това беше мобилният ми телефон, който възвестяваше с алармата си ,че е дошъл часът ми за ставане. Когато се събудих напълно разбрах, че трябва да се приготвям за работа и тогава се сетих за съня ми и си казах:,,Да! Каква мечта, каква фантазия! Какъв прекрасен сън! А дали ще се сбъдне някога, никой не знае?!,,
И така, ти си подреждаш вещите в това ново и боядисано в нежни тонове гардеробче, после обличаш пижамата си на някакви фантастични цветя или нощницата си в светли и тъмни карета и се мушкаш в приятните завивки с цвят бледо розов и чакаш да бъдеш обслужен от този мил персонал. По стените на помещението са закачени картини с красиви екзотични пейзажи или натюрморт с плодове. А прозорците са огромни, за да влиза вътре в помещението по възможност повече светлина, а нощем да се виждат Луната и звездното небе. А отвътре има едни прекрасни тюлени на едри цветя пердета, които прозират и които не пречат на фантастичната гледка навън. А там се намира парка на болницата с огромни дървета и необятни тревни площи, които дават отмора на всички, които по една или друга причина се намират в него.
- Здравейте!-влиза усмихната медицинска сестра, облечена в светъл екип с приятен улавящ окото топъл цвят.-Как сте?-и усмивката продължава да свети на младото и лице.
-Благодаря, но щом съм тук си мисля,че не съм много добре.-Казвам и се опитвам и аз да се усмихвам , но нещо не се получава.
-Не се притеснявайте, всичко ще бъде наред!-успокоява ме сестрата.
След тези реплики които си разменихме, тя милата сестра извади от една табла няколко епруветки, които напълни с моята кръв и така тихо излезна от стаята, както беше и дошла.
Ето, че не чаках дълго, когато влезна лекарският екип състоящ се от един възрастен човек, предполагам, че е професора и завеждаш отделението придружен от куп млади лекари, които обсъждаха нещо много тихо и млъкнаха в мига в който завеждащият заговори.
-Добър ден госпожо!-поздрави лекарят, след което се обърна към младите лекари.-Колеги имаме една пациентка, която е с недоказана все още диагноза,но след като направиме нужните изследвания ще се установи болестта и. Тя е млада и за първи път постъпвав в нашето лечебно заведение за уточняване на нейният проблем, който се надявам да установиме какъв е той в близките часове.
След тези негови думи, целият екип излезна от стаята и аз останах сама, но не за дълго. Беше станало обедно време и след няколко минути се появи санитарката с табла в ръка.
-Ето Ви обяда!-каза тя и постави таблата на малка, кокетна и функционална масичка намираща се до моето легло.Санитарката не беше много млада, но все още красотата и не беше повяхнала и тя беше също толкова любезна колкото и медицинската сестра. А върху таблата имаше едно прекрасно обедно меню, което се състоеше от супа, основно ястие, салата и десерт придружени със сок от някакъв плод. Цялото това великолепие трябваше да бъде изядено от моята скромна особа и разбира се беше направено без каквито и да е било забележки към майстора готвач.
Реших да се изкъпя и каква беше моята изненада когато зад найлоновото перде отгрих една разкошна, голяма и бяла вана и с удоволствие се потопих в топлата, сапунена вода.
След половин час след ваната, която ме освежи до такава степен ,че се почувствувах , че се намирам не в болница, а в някакъв спа курорт предлагащ само удоволствия. Когато се облякох, разгледах по-подробно цялата стая, а в нея имаше огромен телевизор с дистанционно управление скрит от един подвижен шкаф, малък хладилник с безалкохолни напитки, микровълнова печка, а в другите шкафове намерих хавлия, и хавлиени кърпи, и аз наистина се почувствувах като курортистка в някакъв луксозен хотел.
От чисто любопитство излезнах от стаята и реших да се поразходя по коридора на отделението. Каква беше моята изненада когато видях толкова много сестри и санитари, които ми заприличаха на жужащи пчелички от някой кошер.
По късно разбрах, че всяка стая си имаше отделна сестра и санитар, които обслужваха само един болен и всеки болен си имаше отделна стая. Всички сестри бяха облечени еднакво,за да се различават от лекарите и санитарите. По същият начин имаше разлика в облеклото и на лекарите и на санитарите, за да може да се виждат и да се разпознават отдалече. Имаше отделни стаи за лекарите, сестрите и санитарите, манипулационна, превързочна и какви ли още не помещения нужни за доброто обслужване на пациентите и добрата работа на персонала. Работата им беше разделена и всеки си я вършеше старателно и усърдно за добруването на пациентите. А аз...
***
След някой и друг ден разбрах, че моите притеснения са били излишни.Всъщност не боледувам от нищо, всичките ми изследвания бяха нормални и трябваше да напусна това разкошно и прекрасно място, и да се прибера успокоена, и щастлива вкъщи,че нищо ми няма.
***
Изведнъж един звън достигна до ушите ми и аз разбрах, че това беше мобилният ми телефон, който възвестяваше с алармата си ,че е дошъл часът ми за ставане. Когато се събудих напълно разбрах, че трябва да се приготвям за работа и тогава се сетих за съня ми и си казах:,,Да! Каква мечта, каква фантазия! Какъв прекрасен сън! А дали ще се сбъдне някога, никой не знае?!,,
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 608
Блогрол